Лекарство за рак – на дъното на морето

<:section class=content><:article id=news_detile class=det>

Дълбоководно животно от документалния 3D филм на Джеймс Камерън "Пришълци от дълбините". Режисьорът на "Аватар" също като кураторите на изложбата в Лондон е убеден, че морските животни могат да ни покажат как изглежда животът на друга планета.

Пази ли дъното на океана все още неоткрито лекарство за рак? Това питат кураторите на нова изложба в Националния природонаучен музей в Лондон. Безплатният кралски музей от вчера показва едни от най-странните същества на Земята – дълбоководните риби, и тяхната огромна роля в развитието на нови медицински технологии и нови разбирания за самата същност на живота. Сред другите въпроси, които ще обмислят посетителите, е дали тези необичайни създания не ни показват как всъщност би изглеждал животът на други планети. Основна черта на изложбата е несигурността, пише в рецензия вестник „Таймс”. Учените не знаят много за живота на дъното на морето и затова поставят въпроси, които да развинтят въображението на гостите на музея и да провокират дискусии. В експозицията са включени скелет на кашалот, както и пипало на колосална сепия – едно от най-големите животни в океана, сравнимо с митичното чудовище Кракен.

„Досега не сме виждали напълно пораснала колосална сепия”, уточнява кураторът Джон Аблет. Сред въпросите, които учените си задават, е кой ще победи в сблъсък между това непостижимо по размери мекотело и кашалота. Учените често откриват китове със следи от острите костни образувания по пипалата на гигантски сепии и се предполага, че двата вида влизат в открити сблъсъци. Подобни събития обаче не са били наблюдавани, защото стават твърде дълбоко – където живеят гигантските сепии, а кашалотите се гмуркат, за да се хранят. Огромно количество видове – над 95%, от живота в океана все още е непознато за науката, смятат специалистите. Дори картата на океанското дъно не е завършена. Само няколко апарата са способни да слизат на главозамайващите дълбини, а нови видове се откриват непрекъснато. Сред по-плашещите екземпляри има и червеи, които ядат кости. Те унищожават костите на големите китове, като ги човъркат в продължение на десетилетия. Разнообразието на живота в океана кара учените да се надяват сред новите видове да има и такива с потенциал в медицината, които да помогнат в борбата с болести като рака.
Другата следа, която специалистите се надяват да използват по пътя към откриване на лечение, е синтетичният живот. Докато в морето продължава да има хиляди непознати видове, учените вече могат да правят съвсем нови в епруветка. Изследванията на синтетичните клетки ще позволят на генетиците да разберат какви са самите основи на живия организъм, пише изданието „Лайв сайънс”. Според него това може да помогне много за по-доброто разбиране на болести като рака, които в момента объркват специалистите, защото се коренят в твърде сложните процеси на естественото делене на клетките и функционирането на ДНК.
Потенциалните възможности на тези изследвания са и причината много специалисти по света да се бунтуват срещу евентуалното патентоване на синтетичния живот. Според носителя на Нобелова награда професор Джон Сълстъм опитът на създателя на първата синтетична бактерия Крег Ветнер да патентова технологията може да доведе до монопол върху изследванията и да намали възможностите за изучаване на произхода и самата същност на живота.