Каменните реки на Витоша – паметник на древните траки

Златните мостове може да се окажат дело на човешка ръка.Кои са авторите на познатата ни „Илиада”, природен феномен или човешко дело са Побитите камъни и Златните мостове на Витоша? Отговорът на тези прелюбопитни въпроси разкрива литераторът Георги Велев в своята нова книга „Непрочетената „Илиада”. В мащабното изследване той развива хипотезата, че достигналият до нас текст на „Илиада” всъщност почти няма общо с Омир. Древният гръцки поет е бил или легендарна фигура, или пък създал епос, който е пресътворен в Александрийската библиотека, за да отговаря на философските възгледи на Аристотел. Според твърденията на Велев една от песните на „Илиада” трябва да е създадена лично от Архимед (ок. 287-212 г. пр. Хр.). В нея се разказва за паленето на корабите на ахейците, а се знае, че Архимед е запалил корабите на римляните при защитата на Сиракуза.

Според Велев прочутата Александрия е създадена по идея на Аристотел от наследници на неговия ученик Александър Македонски. Древният философ трябва да е убедил Александър, щом завладее целия свят, да издигне град, посветен изцяло на науката. Именно в него са положени основите на съвременната цивилизация. Там не само са пренаписани „Илиада” и „Одисея”, но според Георги Велев там възниква и християнството, което също следва философията на Аристотел. В Александрийската библиотека е направен опит да се слеят гръцката и египетската митология и постепенно да се достигне до монотеистична религия. Избягва се и основният недостатък на монотеизма – божеството да става прекалено свирепо и безжалостно. Древногръцкият философ е вплел в християнството идеята за трите превъплъщения на Бога, която е развита и от неговия учител Платон (429-347 г. пр. Хр.).
Мисията на „Илиадата” пък била да събере на едно място познанията на древния свят. Затова трябва да гледаме на нея не толкова като на исторически документ, колкото като на своеобразна „Енциклопедия на древността”. Текстът е използвал всички достижения на Египет и Вавилон, на елини и траки. Макар „Илиада” да не споменава за египетските пирамиди според Георги Велев познанието за тях е закодирано в текста.
Аналогично е вплетено и познанието за огромните мегалитни паметници, създадени от траките. Един от тях – Бузовградският мегалит, става ключът, отворил на автора на „Непрочетената „Илиада” вратата към „един друг, необозримо голям свят”. В книгата си литераторът споменава за мегалита на 3800 години, изследван и датиран от проф. Александър Фол и наричан „Слънчевата врата на богинята”. Затова, след като завършва труда си, Велев решава да посети Бузовградския скален комплекс и да види с очите си паметника, оставен от древните траки. На връщане обаче той открива, че този паметник не е единствен. В близост до село Средногорово авторът се натъква на неизследвана скална пирамида. Той забелязва, че огромната скала не само има пирамидална форма, но е и ориентирана според движението на Слънцето. Небесното светило огрява определена част от нея по време на лятното слънцестоене, друга част по време на зимното слънцестоене, а трета при пролетното и есенното равноденствие. Така древните хора се ориентирали за смяната на сезоните. В пирамидата е издълбано и око, около което има едва забележими линии. Когато Слънцето го огрее, това изображение заблестява. Линиите пък са ориентирани така, че също да показват движението на Слънцето.
Според Велев функцията на скалата като древна пирамида щеше да остане спорна, ако в близост не беше открил и още една подобна пирамида. Недалече се намира и хълм, където по мнението на автора може би се намира едно от най-величествените древни погребения, сравнимо с подобни от времето на Древен Египет. В района на Средногорово се пази легенда, че там в древността е имало храм. Знак на огромно уважение към владетеля от онази епоха е да бъде погребан в храм, както станало и в могилата Голямата косматка със Севт III.
Заинтригуван от неизследваните мегалитни паметници, Георги Велев обикаля околностите на Бузовградския скален комплекс и открива, че целият район е пълен с изсечени от древните хора скали. Сред тях любопитство поражда огромното изображение в реален размер на син кит – дълъг 25 метра, пет метра широк, с две дупки зад главата, които всъщност обозначават пръскалото на кита. На друго място пък Велев забелязва скала с форма на зъбат кит - познава се по пръскалото, което не е зад главата като при синия кит, а от лявата й страна. Това показва, че древните майстори са познавали физиологичните особености на китовете. Ясно личи и главата на косатка с перка на гърба, а един мегалитен паметник представлява огромно изображение на индийски слон – недвусмислено разграничен от африканския слон. Теорията на автора на „Непрочетената „Илиада” е, че подобни мегалитни паметници има из цяла България и дело на човешка ръка са например Побитите камъни и каменните реки на Витоша. Смятаните за морени „каменни реки” също били ориентирани според Слънцето. Велев подчертава, че тази огромна структура е изцяло дело на древните хора и че масивните скали са били пренасяни там. Според него доказателства са геометричните форми, които открива в каменните реки, както и ориентацията им – според движението на Слънцето, на планетите и звездите. Витоша е била свещена за древните сарди планина и е спомената под името Скомбра от Аристотел.
Корицата на книгата е дело на покойния Цветан Цеков-Карандаш, а редакцията е на Константин Медаров, който прави буквален превод на ключови места от оригиналния текст на „Илиада”.